В този епизод сме с Диана Гигова, която от години живее в Берн, Швейцария. С нея говорим за едно училище, което се казва Зора и е типичен пример на това как хора, които са далеч от родината, търсят и намират начини да изведат на преден план онова, което може да ги обедини. До тук описанието звучи малко клиширано, може би и доста абстрактно. Но в този епизод си говорим за разговори на български език между хора, които почти не го ползват иначе, говорим си за казани с ракия някъде из Швейцария, за липсващото сирене по магазините, но и за наличното червено вино, пак в тях.
Всъщност разговорът тръгва от Етиопия, където Диана се е занимавала с нещо, което хем е социално предприемачество, хем е туризъм, хем я е свързало с тогава бъдещият й (сега настоящ) съпруг Щефан, или Стефчо, на български. Така след време тя се мести в неговия град – Берн, където започва да се занимава с толкова много неща, че все пак намира някакво време за още и още. Едно от тези „още“-та става идеята за създаване на българско училище, в което децата да могат да учат родния си език и поне малко да се докоснат до културата.
Как става това, доколко МОН помага, доколко местните кантонални власти на Берн съдействат и защо, какво точно се случва в училището и въобще каква е цялата тази история за Етиопия, готвене, швейцарски крави, деца, народни танци и една учителка по музика, ще научите в епизода.
Повече за училище Зора можете да видите тук: https://zora-bern.ch/
Можете да ни подкрепите като разпространите това съдържание и към други готини хора, харесате профилите ни във Фейсбук и Инстаграм, където ще ни намерите като 5stotinki или като натиснете бутона Patreon на сайта ни www.5stotinki.com/patreon/
Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите.
Този епизод е записан дистанционно. Звукът не е най-перфектният, но пък съдържанието си заслужава!
Ако случайно ви е харесал епизодът, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате.
