В този епизод сме със Стилян Ринков, който е онзи, дето всеки път ни обяснява какъв трябва да ни бъде звукът в подкаста и използва едни странни изрази, включващи криви на намкойси и децибели на нещо си. Да си признаем, след всички тези разговори не сме станали по-умни, даже напротив. Само че проблемът тук е, че Стилян е на 20. Или по-точно не е проблем за него, че има капацитет на среден изчислителен център в някой напредничав американски щат. Проблемът е, че в това отношение ние имаме капацитет на зелена еуглена, въпреки очевадната разлика във възрастта. Ама то това не, че ни притеснява. Не… То принципно е повод за всенародни тържества, ама някак в разговора Сашо се досеща за една реплика на Кръстьо Лафазанов от шоуто Улицата по БНТ (излъчвано преди Стилян да се роди даже). Там Лафазанов играе ученик-вундеркинд, който постоянно взима участие в клас и от време на време се обърща към съучениците си с „Ах, как знааам, как потискам другите дето не знаят!“.
Та това са малките неща от живота, които ни провокираха да ви срещнем с Ринков. И да си поговорим за това – кога е създал първото си звукозаписно студио, как е станало така, че на 19 г. вече са го хедхънтвали, къде за него би било готино да живее и защо, как хем не ходиш на училище, хем си научил немски, а междувременно някак ей така вече работиш в радио, а после и в телевизия, където от теб зависи да се крепи ефира.
Дотолкова нещата са сложни, че Ина на няколко пъти се опитва да отгатне какви фунции се вписват в различните позиции на ефирни редактори, тонрежисьори и какво ли още не, ама не й се получава, а опитите явно продължават.
Става дума и за Лос Анджелис, за Ухан, за креативни индустрии и студиа с техника за 5 милиона евро, за микрофони, мембрани и някакви неща, дето се случвали с въздуха и той ставал звук.
Търсим и отговор на въпроса защо слушането на подкасти според него е „интимно“ преживяване и не е за всеки, а за онези, чйто мозък може да мисли.
Монтажът все пак го направи Сашо, а Ина мина на качествен контрол връз него. Благодарим на Милена Чакандракова и екипа на Катра ФМ в Пловдив за записаните джингли, на Зорница Димитрова за сайта и визиите. Ако случайно ви е харесал, напишете едно ревю в платформата, където ни слушате, което е усилие, сравнимо само с това да натиснете Patreon бутона на сайта ни и да ни подкрепите.
