Преди време в един подлез в Пловдив. Гръцка колона, използвана в последните години за декорация в стил фикус или подпорна греда, но инсталирана като древен фалически паметник… До нея виждаме изпита бутилка бира, хартийка, с която някой си е избърсал нещото…
Имаме ли отношение към нещата, които ни заобикалят и сами ли сме в това отношение? Или има и много други като нас? Всеки наоколо ли е идиот, катил, дебил, който може да си изпляска бирата пред руина-фикус? Да напише „Куките на сапун“ на автобусна спирка в кв. Сухата река в София, или да си хвърли фаса през прозиреца на новото BMW на булевард Левски във Варна? Или са малцинство?
Оставаме някак с впечатление, че не са малцинство. Че са огромното мнозинство. Че са всички останали, а ние, ние разбира се, сме целите в бяло. Ние споделяме ценности. Четем книги. Не гласуваме за мафията. Псуваме, но умерено (и никога пред деца). Пушим но умерено (и никога на закрито). Пием (но умерено) и никога не падаме като талпи. Да дадем 20 лева на катаджия е дълбоко недопустимо. Четем само медии с дълбок аналитичен подход и без жълтении. И… да, нямаме прякор и еднакви цифри на номера на колата. Но сме някакво ужасно малцинство, или не сме…
Трудно е да се каже колко хора от заобикалящия ни свят са идиоти. Не са малко със сигурност. Те вярват, че сме страна със „славна история“, която е ултра важна и затова Бил Гейтс разработва чипове специално за нас. Вярват, че норвежки гей двойки са направили вече списък с нашите деца и ги чакат на гара Подуяне, а междувременно щедро спонсорират тукашни родоотсъпни организации. Вярват, че да платиш 5 лева за градинката пред блока е точно толкова дебилно, колкото и да си платиш данъците… Но пък са си инсталирали черен климатик върху червените плочки от Испания… в банята.
А всъщност, ако се замислим, се оказва, че в целия този разпад, в който сме убедени, че живеем, в липсата на законност и справедливост, ако наистина нацията беше дотолкова оскотяла, нямаше да има и ден без убийства за стойността на един кремвирш (и то не Стара планина). Историята познава такива периоди и то в страни, които днес са еталон за демокрация. Нямаше да намираме толкова много поддръжници, когато ясно заявим, че не искаме да ни лъжат и крадат.
Това, от което имаме истинска нужда обаче, е – да намираме, споделяме и да умеем да се зарадваме на примери, на хора, които са от „нашата порода“. А те всъщност са голямото мнозинство. Просто някак сме загубили с годините умението да се свързваме с тях.
Във втория сезон на този подкаст ще дадем примери за ‚връзки“ с тях. Връзки под формата на ценности, които не са забравени и не са някаква безумна рядкост, отглеждана от незнаен учен в колба, в мазе, зад врата, на която пише „внимание леопард“. Не, те са сред нас. И това не са някакви свръхморални и свръхчовешки създания. Те също ще имат опоненти, ще са допускали грешки, ще пият и ще падат като талпи, а може и да псуват пред деца… Но ще вярват, че има важни неща, които ни правят общност и само като такава имаме бъдеще.
Винаги е твърде лесно да обявим другите за идиоти, но не бива да забравяме, че е идиотски трудно да бъдем истински хора.
И следва, че можем да бъдем такива, ако отворим хоризонта си към общите неща. Тях ги има.
Този втори сезон няма да бъде насочен към елитарна група буржоазни учени, няма да има и за цел да създава розова мъгла. Ще се стараем да го държим общочовешки, за да може всеки, който има желание да изчисти в съзнанието си самосъжалението, провокирано от самотата си в разбиранията, да намери примери ЗАЩО си заслужава да ни има, да създаваме и да даваме.